Пламен Милтенов

Ню Йорк въвежда едногодишен мораториум върху генеративния ИИ

Ню Йорк предприе едно от най-значимите до момента решения в училищната политика, свързана с генеративния изкуствен интелект (ИИ).

За учебната 2026-2027 година New York City Public Schools въведе едногодишен мораториум върху използването на генеративен ИИ от деца и ученици от ранното предучилищно образование (2K) до осми клас. Политиката обхваща близо 600 000 ученици. Тя засяга и времето пред екрана. За децата от 2K до втори клас не се предвижда индивидуално време пред екран (1:1 — по едно устройство на дете), а за учениците от 3-5 клас Ню Йорк препоръчва максимум 30 минути дневно, а за 6-8 клас максимум 45 минути дневно (NYCPS, 2026).

Политиката е по-широка от забрана на ChatGPT. Чатботовете за общуване (AI companion chatbots), тоест чатботове, предназначени да имитират социална, емоционална или психологическа подкрепа, са забранени за всички класове. Училищната администрация преглежда и образователен софтуер с вградени функции на генеративен ИИ. В същото време одобрени инструменти с ИИ могат да се използват за част от планирането и административната работа на учителите, но ИИ не може да взема решения със значими последици за учениците, свързани с оценяване, разпределяне на учениците, поведение, образование на ученици със специални образователни потребности или консултиране на ученици.

За учениците в гимназиален етап се прилага различен модел. Разрешават се избрани пилотни инициативи с ИИ под надзора на учители, а учениците получават обучение по грамотност в областта на ИИ.

Следователно политиката поставя по-смислен въпрос от това дали училищата трябва да „забранят ИИ“: На каква възраст, за какви образователни цели и при какви условия учениците трябва да започнат да използват системи, които могат да изпълняват част от интелектуалната работа вместо тях?

Втора промяна в посоката за Ню Йорк

Позицията на Ню Йорк се промени няколко пъти, откакто генеративният ИИ влезе в публичния дебат.

През януари 2023 г. училищата в Ню Йорк блокираха ChatGPT в устройствата и мрежите на училищната система поради опасения, свързани с точността, безопасността и ученето. Няколко месеца по-късно системата премина към подход на контролирано образователно използване. До 2026 г. Ню Йорк беше разработил по-широк подход към ИИ, основан на оценка на риска.

Новият мораториум представлява още една преоценка. Фокусът вече се измества от плагиатството и преписването към по-дълбоки въпроси, свързани с ученето, детското развитие, човешкото взаимодействие, поверителността, екранното време и зависимостта от ИИ при мислене и решаване на задачи.

Това разграничение е важно. Генеративният ИИ създава проблем, различен от този при по-ранните образователни технологии, защото учениците могат да делегират част от самата учебна задача. Система с ИИ може да напише абзаца, да реши математическата задача, да обобщи текста, да генерира аргумента или да предостави отговора, преди ученикът да е развил съответната компетентност.

Основният въпрос вече не е просто дали учениците използват ИИ, а дали ИИ подпомага ученето или замества умствената работа, чрез която се осъществява самото учене.

Ню Йорк е част от по-широка международна промяна

Решението се вписва и в по-широка международна тенденция към ограничаване на цифровите технологии в училище.

UNESCO съобщава през 2026 г., че 114 образователни системи, представляващи 58% от държавите, са въвели национални забрани или ограничения за мобилни телефони в училище.

Франция ограничава смартфоните в началните училища и прогимназиалния етап. Нидерландия въведе ограничения върху телефони, таблети и смартчасовници в класните стаи. Финландия ограничава използването на мобилни устройства по време на учебни часове. Бразилия ограничава личните електронни устройства по време на занятия, междучасия и почивки. Швеция въведе училища без мобилни телефони през целия учебен ден от август 2026 г. Китай ограничава използването на мобилни телефони в началните и прогимназиалните училища от 2021 г. (UNESCO, 2026).

Франция предлага особено интересен пример, защото политиката ѝ вече обхваща не само смартфоните, но и генеративния ИИ. Учениците в началния етап могат да учат за ИИ, без пряко да работят с генеративни системи. От приблизително 13-14-годишна възраст става възможно контролираното използване на генеративен ИИ. По-големите ученици могат да използват ИИ по-широко в рамките на учебни дейности, определени от учителя (French Ministry of National Education, 2025).

Ню Йорк избира по-строг праг. Генеративният ИИ остава недостъпен за учениците до осми клас, а контролиран достъп започва в гимназиалния етап.

Въпреки това аналогията между смартфоните и генеративния ИИ е полезна само до определена степен.

Смартфонът създава предимно проблеми, свързани с разсейване, внимание, социални мрежи, комуникация и достъп до онлайн съдържание.

Генеративният ИИ може да създава същите проблеми, но може и да изпълнява умствени задачи вместо ученика.

Най-силният аргумент в подкрепа на ограниченията: учениците все още трябва да се научат да работят без ИИ

Изследванията дават основания за предпазливост.

Bastani и колеги провеждат рандомизирано изследване (със случайно разпределение в групи) с близо 1000 гимназисти по математика. Учениците, които използват система, базирана на GPT-4, без специални педагогически ограничения, се представят значително по-добре, докато имат достъп до помощ от ИИ. След като ИИ е премахнат, тези ученици се представят със 17% по-слабо от учениците, които са учили без подкрепа от ИИ.

Следователно видимото краткосрочно подобрение прикрива по-слабо самостоятелно представяне.

Този резултат подкрепя опасенията относно прехвърлянето на умствени задачи към външен инструмент (когнитивно разтоварване). Учениците могат да изпълнят повече задачи с ИИ, но да научат по-малко от онова, което им позволява по-късно да се справят самостоятелно.

При по-малките ученици този риск става още по-важен. Четенето, писането, математическото мислене, паметта, обясняването, изграждането на аргументи и решаването на проблеми изискват многократна практика. Ако ИИ редовно изпълнява тези операции, преди учениците да са ги усвоили, училищата рискуват да объркат успешното приключване на задачата с реалното учене.

Има и други аргументи в подкрепа на ограниченията.

Училищата трябва да защитават поверителността на ученическите данни. Системите с генеративен ИИ могат да обработват писмени работи, лична информация, поведенчески данни и история на взаимодействията. Децата могат да имат затруднения и при разпознаването на „халюцинации“ (убедително представена, но невярна или измислена информация), пристрастия, търговско влияние или неподходящи отговори.

Чатботовете за общуване създават допълнителни рискове, когато децата започнат да възприемат системи с ИИ като социални, емоционални или авторитетни събеседници.

Аргументът срещу общите забрани

Същото изследване, което подкрепя предпазливостта, усложнява и аргумента в полза на пълната забрана.

В изследването на Bastani учените тестват и втори учебен помощник с ИИ, създаден с предпазни механизми, заложени при педагогическото проектиране. Вместо директно да дава решения, системата насочва учениците през задачите. Негативният ефект върху последващото самостоятелно представяне до голяма степен изчезва.

Следователно важният фактор не е просто използването на ИИ. Значение имат проектирането на инструмента и педагогическото проектиране на обучението.

Това показва един от основните недостатъци на общите ограничения за ИИ. Система, която пише цялото есе, учебен помощник с ИИ, който дава подсказки, преводачески инструмент, технология за преобразуване на реч в текст за по-добра достъпност и приложение с ИИ, което задава насочващи въпроси по метода на Сократ, не създават еднакви педагогически рискове.

Съществува и проблем, свързан с равнопоставеността.

Учениците няма да спрат да срещат ИИ само защото училищата го ограничават. Семействата с повече финансови и технологични ресурси могат да осигурят платени абонаменти за услуги с ИИ, устройства, частни уроци и контролирано експериментиране у дома.

Учениците, които в по-голяма степен зависят от държавното училище за достъп до технологии, могат да получат по-малко възможности да развият компетентност за работа с ИИ.

Следователно ограничение, създадено с цел защита на учениците, може да доведе до неравенство в грамотността в областта на ИИ, ако училищата забраняват употребата, без да преподават как работят тези системи.

Международните данни за смартфоните също предполагат предпазливост. Някои изследвания свързват забраните на телефони с подобряване на учебните резултати, особено при по-слабо представящи се ученици (Beland & Murphy, 2016). Данните на OECD също показват значително разсейване от цифрови устройства в класните стаи.

Ограничаването на устройствата обаче не подобрява автоматично всички образователни резултати или показателите за благополучие. Скорошно английско изследване с 1227 юноши установява, че по-рестриктивните училищни политики намаляват употребата на телефони в училище, но не водят до по-добро общо психично благополучие (Goodyear et al., 2025).

Ограничението променя училищната среда. То не премахва технологията от живота на учениците.

От забрана на ИИ към решение какво трябва да бъде позволено на ИИ да прави

Това може да се окаже най-важният урок от експеримента на Ню Йорк.

Дългосрочният политически въпрос не трябва да остава „забрана или разрешаване на ИИ“.

Училищата се нуждаят от по-прецизна рамка:

Коя функция на ИИ?

За кои ученици?

На какъв етап от развитието?

За каква учебна цел?

Под чий надзор?

И какви доказателства показват, че учениците учат повече, а не просто изпълняват повече задачи?

За началното образование има сериозни основания да се защитят значителни периоди на четене, писане, смятане, обсъждане, игра, експериментиране и решаване на проблеми без генеративна помощ.

Грамотността в областта на ИИ не изисква на малките деца да се предоставят потребителски профили с неограничен достъп до чатботове. Учениците могат да научат, че ИИ генерира отговори въз основа на вероятностни зависимости, може да измисля информация, отразява пристрастия, използва данни и изисква проверка, още преди да започнат редовно да работят с публични генеративни системи. Този подход е в съответствие с насоките на UNESCO за генеративния ИИ в образованието.

Прогимназиалният етап поставя по-труден въпрос. Внимателно проектирани системи, използвани под ръководството на учител, могат да бъдат подходящи за конкретни учебни цели, особено когато предоставят подсказки, обратна връзка, подкрепа за достъпност или структурирани въпроси, вместо да изпълняват задачата вместо ученика.

Какво трябва да направят политиците оттук нататък?

Училищата се нуждаят и от по-строги правила за избор и закупуване на образователни технологии. Доставчиците трябва да разкриват къде в продуктите им се използва генеративен ИИ, какви ученически данни се обработват, колко дълго се съхраняват, дали взаимодействията на учениците се използват за обучение на модели и дали отделни функции с ИИ могат да бъдат изключвани от администраторите.

Решенията със значими последици за учениците в образованието трябва да останат под отговорността на хора.

Едногодишният мораториум на Ню Йорк има стойност, ако градът го третира като експеримент, а не като постоянен отговор.

През този период политиците трябва да измерват самостоятелното учене, качеството на ученическото писане и разсъждение, натоварването на учителите, инцидентите, свързани с поверителността, нерегламентираната употреба на ИИ, достъпността и различията между групите ученици.

Най-силната посока за развитие на политиката може да включва следните принципи:

Защитете усвояването на основни знания и умения, преди учениците рутинно да започнат да делегират умствена работа на ИИ.

Преподавайте грамотност в областта на ИИ, преди да осигурите широк достъп до генеративни системи.

Правете разграничение между ИИ, който генерира готови отговори, и ИИ, който подпомага процеса на учене.

Използвайте диференциран според възрастта и управляван от учителя достъп, вместо да третирате всички ученици и всички функции с ИИ по един и същи начин.

Изисквайте високи стандарти за поверителност, закупуване, прозрачност и достъпност.

Оставете решенията със значими последици за учениците под човешка отговорност.

Оценявайте резултатите от политиката чрез доказателства, вместо да приемате предварително, че ограничаването или внедряването на ИИ ще подобри ученето.

Най-обоснованият дългосрочен подход може да не бъде нито неограничено внедряване на ИИ, нито постоянно изключване.

По-подходящ може да бъде постепенен достъп: силна защита на усвояването на основни знания и умения в ранните образователни етапи, грамотност в областта на ИИ преди интензивна употреба, внимателно контролирани системи в по-късните етапи, по-широко, но отговорно използване в гимназията и постоянна човешка отговорност при значими образователни решения.

Въпросът вече излиза извън рамките на Ню Йорк

Ню Йорк ни предоставя мащабен пример, чрез който можем да изследваме тези избори.

Какво трябва да защитават училищата на първо място: самостоятелното познавателно развитие, ранната грамотност в областта на ИИ, равнопоставения достъп или внимателно проектирана комбинация от тези приоритети?

Споделете позицията си, но я аргументирайте. Посочете изследвания, опит от класната стая, данни за ученици, принципи на детското развитие или резултати от вече приложени политики.

Дебатът ще стане по-полезен, когато преминем от въпроса дали харесваме или не харесваме ИИ към доказателства за това какво трябва да учат учениците, кога трябва да го учат и кои форми на ИИ подпомагат или възпрепятстват този процес.

Литература

Bastani, H., Bastani, O., Sungu, A., Ge, H., Kabakcı, Ö., & Mariman, R. (2025). Generative AI without guardrails can harm learning: Evidence from high school mathematics. Proceedings of the National Academy of Sciences, 122(26), e2422633122.
https://doi.org/10.1073/pnas.2422633122

Beland, L. P., & Murphy, R. (2016). Ill communication: Technology, distraction & student performance. Labour Economics, 41, 61-76.
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0927537116300136

French Ministry of National Education. (2025). Cadre d’usage de l’IA en éducation.
https://www.education.gouv.fr/cadre-d-usage-de-l-ia-en-education-450647

Goodyear, V. A., et al. (2025). School phone policies and their association with mental wellbeing, phone use, and social media use: SMART Schools. The Lancet Regional Health Europe.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/40213498/

New York City Public Schools. (2026). Guidance on Artificial Intelligence and Screen Time.
https://www.schools.nyc.gov/about-us/policies/guidance-on-artificial-intelligence

UNESCO. (2023). Guidance for Generative AI in Education and Research.
https://www.iicba.unesco.org/en/africa-education-knowledge-platform/guidance-generative-ai-education-and-research

UNESCO Global Education Monitoring Report. (2026). Phone bans in schools are spreading worldwide as the policy debate rages on.
https://www.unesco.org/gem-report/en/articles/phone-bans-schools-are-spreading-worldwide-policy-debate-rages