Новини

На 20-ти септември, събота, в София по инициатива на "Диалог за бъдещето" се проведе изслушване на представители на четири партии и коалиции (ГЕРБ, БСП, Реформаторски блок и Коалиция "Патриотичен фронт") по 14 жизнено важни въпроса, свързани със средното образование.

Макар да сме разочаровани до известна степен от неубедителните отговори на партиите, се радваме, че все пак за първи път на основните политически партии и коалиции застанаха пред обществото и дадоха някакви отговори на 14-те въпроса.

За да не сме голословни и обратно на максимата, че "не знаем как е, но не е така", ние от Център за образователни инициативи дадохме своите отговори на тези въпроси, водени от убеждението, че знаем точно какви реформи са необходими за оздравяването и осъвременяването на българската образователна  система.

1. Кои според вас са ТРИТЕ основни промени, които трябва да се направят, за да се случи успешно реформата в образованието?

- училищна автономия;

- промяна в оценителната система;

- създаване на ясно формулирани стандарти.

2. Кои са ТРИТЕ най-непопулярни реформаторски мерки в образованието, които бихте отстоявали?

- промяна в оценителната система, тъй като единствената обосновка на т.нар. "шестобална" е просто, че тя е "традиционна" (проблеми на оценителната система);

- твърдо заявяване на стандартите при външното оценяване след 7-ми и 12-ти клас, където се преминава при покрити поне 40%;

- освобождаване на часовете по предметите.

3. Кои са ТРИТЕ най-важни функции на МОН?

- да гарантира конституционното право на образование според чл. 53 от Конституцията на Република България;

- да създава и реализира образователни политики;

- да задава рамките на провеждане на учебния процес в държавните учебни заведения.

4. Кои функции на МОН бихте извели извън министерството?

- Регионалните инспекторати по образованието;

- науката (вероятно като някаква агенция);

- оценяването/атестирането на училищата.

5. Как ще гарантирате публичен достъп до данни от информационните системи на МОН с основни показатели за образователната система при гарантирана защита на личните данни?

Чрез създаване на интернет-базирана платформа, в която да се публикуват бази данни, които могат да бъдат свъзвани с кръстосани филтри.

6. Каква е представата Ви за училищната автономия, която ще защитавате?

В момента само МОН, МФ и НСРОБ могат като обединят информацията си и забравят да си прилагат политически и административни извивания на ръце един към друг, да ни отговорят на въпроса на какви стъпки и за колко време ще можем да въведем реална училищна автономия, без да пострада сериозно образованието на децата в определени видове училища или определени видове населени места? Централизираното управление на училищното образование от вече почти десетилетие създава повече проблеми отколкото решава. Централната образователна администрация расте, а отговорностите й намаляват. В началото на 90-те в МОН работеха 180 държавни служители, а училищното образование броеше 5000 училища и 1 400 000 ученици. Днес в МОН има 480 държавни служители, а училищното образование брои около 2700 училища и 755 000 ученици и цялата отговорност за средствата от бюджета за образователен процес се носи вече от училищния директор, независимо, че какво съдържа и как е организиран учебния процес, решава МОН.

Автономията на училищата в България е неизбежна. Можем да я въведем умно и организирано, а можем и само да наблюдаваме как ще се случи стихийно след 4-5 години, когато най-опитните и търпеливи 1/3 от учителите напуснат системата и най-добрите директори-майстори се откажат от титаничната борба за нормалност и пълноценен учебен процес при хроничен хаос с ресурсите - и човешки, и финансови, и правни. Разликата между двата подхода е цената, която ще платят първо децата, а след това и всички ние, когато децата станат функционално неграмотни и трайно безработни възрастни.

7. Каква е позицията Ви за повече свобода и гъвкавост по отношение на учебните програми, учебните часове и формите на организация на учебния процес?

Освобождаването на часовете по различните предмети значително ще насърчи учителската креативност и използването на разнообразни методи на обучение. И по тази причина твърдо подкрепяме идеята.

8. Каква е позицията Ви по отношение на възможността частните детски градини и училища да получат финансиране от държавата?

Тъй като Конституцията гарантира безплатно образоваание за всички до 16-годишна възраст в чл.53 (2) и (3), вярваме, че всички деца, които са български граждани, имат право на финансиране от държавата, независимо дали учат в държавни или части учебни заведения.

9. Готови ли сте да признаете иновативни и гъвкави форми за ранна детска грижа (детегледачи със средно образование; родителските кооперативи; полудневни услуги за грижа в общността или други)?

Да, като, разбира се, се гарантира покриването на определени стандарти за знания и умения.

10. Какви промени в системата за оценяване на учениците и учителите бихте направили?

Налице са много добри примери за оценяване на ученици и учители в развитите държави. Не е задължително да се "копи/пейства" директно даден модел, но със сигурност бихме могли да се позовем на добрите практики. Така например първа и особено важна стъпка за подобна промяна е създаването на независим от МОН орган, който да атестира училища и учители. Същият независим от държавата орган би могъл да бъде ангажиран с анализ на външното оценяване и да предложи съответни решения, за да бъде по-качествено и обективно оценяването.

11. Какъв дял от БВП за образование ще защитавате, ако Вашата политическа сила управлява?

Към момента, според даннни на Евростат, България заделя около 3,5 % от БВП за образование при средно 5,26% за ЕС. Вярваме, че всяка политическа сила трябва да се ангажира с поетапно увеличаване на процентите от БВП за образование ,като се достигне в следващите 4 до 6 години до поне 5% от БВП, и то без делът за висше образование да нараства, тъй като висшите учебни заведения са автономни и са способни да са самоиздържащи се  и устойчиви (self sustainable) в икономически план.

Особено е важно вниманието да бъде насочено към средното и предучилищното образование, които включват приблизително около 900 000 учащи  и посещаващи детските градини, както и около 100 000 души педагози и непедагогически персонал.

12. Бихте ли защитили промени, даващи възможност за валидиране на познания и умения, придобити извън училище, независимо от възрастта?

Да, но при условие че има регистрационен режим, а не лицензионен. Това, според нас, се отнася както за учителските квалификации, така и за всяка форма на продължаващо образование.

13. За или против отваряне на достъп до училищата за учители с краткосрочна педагогическа квалификация (не по-малко от 1 учебна година)?

Да, като е особено важно да се отговори на две основни предизвикателства:

1. Улесненото (а не лесното) влизане в професията да е комбинирано с достойно и икономически атрактивно заплащане и с

2. Възможност за кариерно развитие и допълнителни квалификации (например по мениджмънт на образованието) за тези учители, които желаят да поемат иадминистративни отговорности.

14. Бихте ли подкрепили предложения за разширяване на кръга на юридическите лица, предоставящи услуги за квалификация на учителите и за извънучилищни дейности?

Да, но с две важни уточнения:

1.Подобна реформа трябва да гарантира напълно безопасността на децата.

2. Да се създаде възможност всяка учителска квалификацция да бъде валидирана, след като бъде получена.