Към бъдещето и назад

Как едно столично училище направи първото си онлайн контролно и колко много още липсва в българското образование

Точно в осем сутринта миналия понеделник всички ученици от 12 а клас на столичната Немска езикова гимназия бяха онлайн. Но не във Facebook или във vbox7. А за да направят класната си работа по български език и литература и да се тестват за задължителната матура през май. При това от компютъра вкъщи.

Онлайн уроците по литература в Немската започват още от началото на тази учебна година. Инициатор е преподавателят Марта Джалева, а идеята й хрумва миналата година, когато на неин ученик му се налага да остане за по-дълго време вкъщи заради здравословни проблеми. Тогава тя разбира за проект на Центъра за образователни инициативи, които с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България" разработват онлайн платформа за дистанционно обучение, базирана на moodle, представят я в училища в страната и обучават учители. Джалева предлага на дванайсетокласниците да проучат платформата и да решат дали искат да работят с нея. Отговорът е единодушно "да". Следва бързо обучение във всеки клас от Центъра за образователни инициативи. Няколко дни след 15 септември целият курс по литература за 12 клас вече е онлайн - с материали по всички теми, календар на задачите за годината и тестове за матурата. Учениците имат виртуална класна стая, форум, място за качване на файлове, уикисекция. Домашните имат начален и краен срок, в който са активни. Всеки грешен отговор в тестовете те отпраща към правило, което очевидно има нужда да си припомниш, а в изпитите ти намалява резултата. Преподавателят вижда кой ученик какъв материал е чел и колко време се е готвил. Може да направи статистика на най-често срещаните грешки и да определи кои теми имат нужда от повече дискусия в клас.

Ефектът от онлайн платформата върху учебния процес е огромен. "Учениците са много по-спокойни - знаят, че всичко е там, онлайн, могат и да задават анонимно въпроси по материала", разказва Марта Джалева. Това според нея е и начин за справяне с агресията в училище. Когато едно дете например е под стрес, че изпуска част от диктуван урок или пък няма смелост да зададе въпрос пред всички останали, това го фрустрира. Качването на материалите онлайн и познатият му форум по някакъв начин свалят напрежението.

"Платформата може да бъде полезна по всички предмети, защото с нея дори и да отсъстваш, не пропускаш материал. Тази форма ми харесва, защото е модерна и е "в час" с нашите интереси и занимания в интернет", споделя Теодор Стоянов от 12 а клас. Негови съученици добавят в анкета за предимствата и недостатъците на платформата, че с нея могат да си видят резултата и грешките веднага след даден тест (вместо учителят да мъкне килограми хартия към къщи), няма опасност да запишеш нещо грешно в клас и ти помага да се подготвиш за университета. "Разсейваме се от Facebook", "токът спира" и други технически проблеми пък са сред минусите според дванайсетокласниците.

Противно на първоначалните възражения, че вкъщи учениците могат много по-лесно да преписват на класното, статистиката сочи друго - отговорите не се повтарят, няма и съмнения за плагиатстване от учебници и помагала. Броят отваряни в платформата материали дори показва, че дванайсетокласниците са чели много повече от друг път. "Ако бяха в училище, щяха да преписват като луди", допълва Джалева. Според нея оценяването по новия метод е по-обективно, освен това ученикът може да види прогреса си и как стои спрямо останалите. Преподавателят забелязва и предимство за себе си - "издигаш се в очите на учениците", най-малкото защото с помощта на новите технологии вече си една идея по-близо до техния свят. Родителите също подкрепят инициативата - някои от тях дори си взимат отпуск в деня на онлайн класното и осигуряват на детето си допълнителен компютър в случай на проблеми с техниката. Всъщност те също имат достъп до платформата и могат да следят прогреса на детето.

Според Цветан Цветански, председател на УС на Центъра за образователни инициативи, този нов вид обучение помага и за индивидуалната работа с всеки ученик. Софтуерът може да покаже постиженията и интересите на отделните деца и по този начин учителят да се ориентира как да работи с тях. "На едно дете можеш да дадеш да прочете Яворов, на друго - Вапцаров", дава пример Цветански. Този начин според него е добър и за самочувствието на учителя, който се чувства ангажиран с управлението и контрола над една среда. "А за да може учителят да си възстанови авторитета, първо трябва да възстанови самоуважението си", коментира той.

Успехът на обучението по литература в Немската се дължи и на още един фактор - учениците там имат активна роля в целия процес. Освен че сами одобряват новата онлайн платформа, Марта Джалева се консултира с тях при разпределянето на материала през годината и при определянето на датите за изпитните работи. Това създава у учениците чувство за значимост, за участие в образователния процес и отговорност към това, което се случва.
Обратно към реалността

Седмица след онлайн класното обаче дванайсетокласниците бързо се връщат от света на едно различно, но близко до тях, образование към познатата скована и закостеняла система. На гости в часа им по литература влиза експерт от Регионалния инспекторат по образованието (РИО) с мисията да направи проверка на начина на преподаване. Тя минава гладко, но оставя у преподавателя и учениците горчивия вкус, че някой ги контролира и сякаш нарочно търси грешки. Така се чувстват много от българските учители - притиснати от административни рамки, без стимул да търсят алтернативи в обучението, но зорко наблюдавани дали се подчиняват на системата.

"Проверката в Немската гимназия е заложена в годишния план на инспектората и не е по нещо негативно", разясни началникът на РИО Ваня Кастрева. Тя обясни, че експертите посещават училища с изключително добри резултати на матурите, за да анализират техните методи и да популяризират добрите практики сред други училища. Ако това наистина е така, инициативата е похвална. Въпросът е целта да бъде повишаването на качеството във всички училища, а не поддържане на средното ниво.

"Уравниловката продължава да действа, държавата се опитва да упражнява тотален контрол върху всичко, но всъщност няма капацитет", коментира и

Въпреки това той вижда някакво раздвижване в българското образование. "Промяната е започнала, хората вече са готови, смята той, но добавя: Проблемът е, че върви спорадично отдолу и на ръба на закона, защото системата не припознава новите практики."

Платформи като moodle не са законово регламентирани и учителите нямат стимул да ги използват. "Чисто административно нямам право да пиша оценки през платформа", споделя Марта Джалева. Малкото нововъведения като електронният дневник пък създават единствено допълнителна работа, защото освен в него преподавателите са длъжни да попълват и хартиените бележници и дневници. Проблем за някои учители е също, че се чувстват технически по-неподготвени от учениците си и това им създава стрес. Освен това, за да търсиш нови начини на обучение, има нужда и от ентусиазъм, много усилия вкъщи, четене на допълнителна литература. В Немската гимназия например освен по литература, курсове за 12 клас в moodle има и по още четири предмета. Учителите са обучени да ги използват, но реално желание проявява единствено още един преподавател. Според наблюденията на Цветан Цветански, чийто център прави обучения за учители, около 20-30% от тях имат желание да се занимават с нови образователни практики.

Стъпките са ясни

А промяната е наложителна, спешна и много закъсняла. През последните години качеството на образованието в България видимо пада и тенденцията изглежда устойчива. На последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие над 40% от българските деветокласници излязоха функционално неграмотни. Трийсет процента от младежите въобще не завършват средно образование. В следващите 10 години 40% от българските учители ще излязат в пенсия. Професията в същото време не привлича млади кадри. Децата, които сега учат по същите методи, по които са обучавани и техните родители (и родителите на техните родители), след няколко години ще са на пазара на труда без нужните квалификации. А от тях ще зависи развитието на българската икономика.

Парадоксът е, че в обществото като че ли има консенсус накъде трябва да върви образованието, а именно какъв да е продуктът му - ученици, които да умеят да мислят и да развият ключови умения, да се вземат мерки против отпадането на деца от училище. Това са и няколко от основните идеи, около които се обединиха участниците в организираната тази седмица от "Капитал" дискусия за проблемите в образованието (повече в карето). Пътят към по-добро обучение обаче изисква непопулярни стъпки и бързо действие. Иначе с всяко онлайн контролно - проверка.

в-к Капитал, 27 януари 2012

автор: Люба Йорданова

Main Menu

Новини